Имплантатната стабилност е ключов фактор за успеваемостта при лечението с импланти в кратскосрочен и дългосрочен план. Най-общо стабилността е показател за това колко подвижен е един зъбен имплант - стабилните импланти са неподвижно свързани с костта, а нестабилните при докосване се разклащат подобно на пародонтално компрометиран зъб. До 2000 година не е имало обективен метод да се определи количествено имплантатната стабилност - денталните лекари са я изследвали чисто палпаторно и перкуторно. При наличие на добра остеоинтеграция имплантът е неподвижен при опит за разклащане и издава ясен перкуторен тон. Липсва всякаква болезненост. Обратно, при провал в лечението при докосване имплантът е силно или по-слабо болезнен, а перкуторният тон е глух и притъпен. Налице е подвижност, като следва да се има предвид че дори и при нейната първа степен провалът вече е сигурен.
През 2000 година ситуацията по отношение на диагностиката донякъде се променя - въведени са обективни методи за определяне на имплантатната стабилност. Първоначално шведският производител Ostell, а впоследствие и редица други компании конструират измервателна апаратура, с помощта на която се измерва имплантатната стабилност. Принципът на измерването включва излъчване на ултразвук и неговото повторно приемане от сондата на апарата; при това се отчита промяната в честотата на отразения сигнал - така нареченият Доплеров ефект, който намира много широко приложение при различните ехографски изследвания на кръвоносните съдове. Ако липсва промяна в тази честота, то зъбните импланти са стабилни и обратно, ако е налице промяна, то стабилността е лоша. При това може да се извършат количествени измервания - колкото е по-значима промяната в честотата, толкова по-лоша е имплантатната стабилност. Измерването се извършва в проценти - при стойности близки до 100 % стабилността е много голяма и на практика зъбният имплант е част от костта. При стойности под 50 % имплантът е подвижен - при клинични условия той може да бъде екстрахиран от костта дори и без пациентът да не усети никаква болка и без да се отдели капка кръв, тъй като единствено меките тъкани осъществяват задръжката на импланта. Според производителя Ostell рядко могат да бъдат измерени стойности над 85 % - при тази стойност има пълна остеоинтеграция и прогнозата на лечението е отлична. Въпреки това в единични случаи нашият екип е измервал дори до 94 % имплантатна стабилност.
В най-общия случай имплантатната стабилност се разделя на първична и вторична стабилност. Първичната стабилност се дължи основно на механичната задръжка на импланта в костта - поради което и през последните няколко десетилетия в световен мащаб широко приложение получиха винтовите импланти. Те се характеризират с отлична първична стабилност, тъй като се завинтват в костта, а резбовото съединение е известно като едно от най-стабилните студени съединения в инженерните специалности. Поради високата първична стабилност винтовите импланти се характеризират и с висока успеваемост - провалите в лечението при тях са в пъти по-редки, отколкото при останалите типове импланти.
Същевременно е важно да се отбележи че първичната стабилност на всеки един имплант намалява с течение на времето - което и е показано на горната графика. Тази редукция се дължи на компресията на костта от вътрекостния винт, която компресия влошава кръвоснабдяването и постепенно костта около зъбния имплант се резорбира - налице е прогресираща костна резорбция. Подобни процеси се наблюдават около всякакви чужди тела, имплантирани в костта - остеосинтезни винтове, вътрекостни пирони и най-вече щифтове. Класическият остеосинтезен щифт на Плотников предизвиква остеолиза около мястото на поставянето си за период от около 40 дни - след това той може да бъде премахнат (в много случаи дори без местна анестезия) безболезнено, при което костният отвор заздравява много бързо - налице е пълна регенерация на тъканите. През този период обикновено фрактурата е заздравяла напълно, поради което много травматолози и до ден днешен прилагат класическата щифтова остеосинтеза. При пластинкова остеосинтеза се наблюдава абсолютно същият процес - особено в някои участъци, в които има силна компресия, е налице негативен отпечатък на пластинката в костта при нейното сваляне след определен период от време.
Разбира се, всички остеоситезни приспособления са само временни лечебни средства. Те се премахват от костта след консолидацията на фрактурните фрагменти и дори и да има резорбция някъде, костният дефект оздравява бързо. По коренно различен начин стоят нещата при зъбните импланти - там резорбцията на периимплантатната кост е възможно най-нежеланият постоперативен ефект. Зъбният имплант трябва да остане в устата на пациента колкото е възможно по-дълго време, поради което имплантатната стабилност е необходимо да бъде запазена по възможност до края на живота. И тъй като Човекът не може да промени по никакъв начин природните закони, е необходимо да се търси алтернативно решение.
Алтернативното решение е така наречената вторична стабилност на зъбните импланти. Тя се дължи на остеоинтеграцията (апозиция, отлагане на нова кост) около зъбния имплант. На горната графика вторичната стабилност е показана със зелена линия, а първичната - с червена. Разбира се, за да се получи вторична стабилност е необходимо едно много важно условие - да има грапава имплантатна повърхност, която да позволява прорастването на костта и нейната плътна интеграция към импланта. По неизвестни засега причини костта прораства около награпавените повърхности и не прораства около гладките повърхности - при зъбни импланти с гладка повърхност не се наблюдава остеоинтеграция. Поради това базалните импланти, които се рекламират много широко през последните години, няма остеоинтеграция, съответно липсва и вторична стабилност - подобен имплант губи своята сумарна стабилност с течение на времето. При зъбните импланти с грапава имплантатна повърхност нещата са коренно различни - тяхната сумарна стабилност се запазва, което е показано с лилава линия на горната графика. Тази сумарна стабилност се получава при наслагването на графиката на първичната и вторичната имплантатна стабилност - съответно червената и зелената линия. Двете експоненциални функции формират една обща линия, която има едно изразено хлътване през периода четвърта - осма седмица от постоперативния период. Тогава костната резорбция около импланта е напреднала и в същото време апозицията на нова кост все още не е достатъчно изразена - това е така нареченият критичен период, през който не бива да се извършва натоварване на зъбните импланти. Стремежът на повечето производители е да графиката на стабилността да бъде с изразено по-малко хлътване - от лилавата линия да се премине към оранжевата с тенденция да се постигне дори права линия. В идеалния случай (при линейна графика без спад) имплантатната стабилност ще бъде постоянна дори и в критичния период по време на оздравителния процес; идеални случаи в медицината обаче се срещат изключително рядко, много по-чести са вариациите в едно или друго отношение. Въпреки това д-р Хоо (авторът на повечето иновации при системата Neobiotech) от години се опитва да наложи концепцията за any time loading - натоварване по всяко време, дори и в критичния период 4 - 8 седмици постоперативно. Много от иновативните разработки на д-р Хоо наистина позволяват да се натоварват имплантите в ранния или късния период, но все пак трябва да се спазват и необходимите индикации за това. Най-общо, ако зъболекарят иска да се доближи до идеалния случай, той или тя трябва да поставят зъбни импланти с възможно най-голям размер. При редица клинични случаи (което е и експериментално доказано) имплант с размер 6/13 мм. или 7/13 мм. показва имплантатна стабилност с графика като права линия - функция константа, фиксирана на ниво 82 - 85 %. Докато правата линия е нещо ужасяващо за кардиолозите, в областта на зъбопротезната имплантология тя е желан и търсен ефект.
Макродизайн на имплантатната платформа - резбата е разработена така, че да осигури максимална първична стабилност. При серията IS1 на Neobiotech е налице едно шиечно разширение, което е голямо предимство и голям недостатък. При неправилна употреба и непознаване на индикациите за приложение на различните имплантатни серии това разширение предизвиква костна резорбция като резултат от компресията на кортикалната пластинка. В същото време при поставяне на такъв имплант при повдигане на пода на максиларния синус (синуслифт) такъв имплант осигурява отличен резултат. В случай че алвеоларният гребен е атрофичен (което е доста често срещано явление при страничния участък на горна челюст) и костта е с намалена плътност, този имплант се поставя с много нисък въртящ момент (торк) - от порядъка на 5 - 10 N/cm. В последния момент обаче при достигане на шиечното разширение до костната тъкан въртящият момент рязко се покачва и достига стойности от 35 - 40 N/cm - което и е идеалният торк за поставяне на зъбни импланти. Така се осигурява оптималната имплантатна стабилност, но е необходим значителен опит и обективна преценка на клиничната ситуация от страна на хирурга - в противен случай се получават зрелищни провали понякога дори с формирането на оро - антрални фистули. Поради това към момента серията IS1 е спряна от производство въпреки отличните резултати от нейното приложение. Д-р Хоо се опитва винаги да елиминира човешкия фактор - да създаде продукти, които са максимално лесни за използване дори и от начинаещи имплантолози, което доведе до това негово решение. В бъдеще тази имплантатна серия ще бъде отново пусната на пазара, но с по-нов тип имплантатна повърхност.
Зъбен имплант от серията IS3 на Neobiotech. Тази серия се характеризира с отлична имплантатна стабилност при всякакъв тип костна плътност, при първично обеззъбени участъци или при имедиатно имплантиране след екстракция на зъби. Разбира се, за да се постигнат оптималните параметри, също е необходимо да се познава хирургичният протокол за поставяне на зъбни импланти.
Зъбни импланти на израелския производител Alpha Bio. Това е имплантатната система с една от най-агресивните резби, които се срещат на пазара в световен мащаб. Няма точно определен технически параметър, който да определя доколко агресивна е една резба - гледа се основно дълбочината на резбовите улеи и наличието на режещи елементи. По-агресивните резби осигуряват доста по-добра първична стабилност; проблем представлява евентуалното премахване на подобен зъбен имплант. В режещите улеи прораства костна тъкан и понякога се налага да се приложи наистина голяма сила, за да се отстрани подобен имплант. Друг е въпросът че ако имплантът е добре интегриран към костта, най-вероятно няма да има причини за неговото премахване - в редки случаи той може да навлиза в долночелюстния канал, да има значителна костна резорбция до около половината от височината на платформата и тогава вече наистина има индикации за отстраняване на зъбните импланти.
Зъбен имплант от типа Nobel Active на производителя Nobel Biocare. Като форма и дизайн тази имплантатна платформа много прилича на Alpha Bio - дори се говори че собствениците на Nobel Pharma толкова са харесали имплантите от Израел, че дори са решили да закупят цялата компания, за да придобият интелектуалната собственост върху този имплантатен дизайн. Внесени са промени в областта на връзката между имплантатната платоформа и абатмънта - при Nobel Active тя е вече истински морзов конус, докато при Alpha Bio има само една малка ивица с конична форма, която не осигурява надеждна студена заварка. Известни промени има и по отношение на апикалната част на резбата - там няма толкова дълбок режещ улей, за да не се формира механична ретенция
Графика, която е много показателна за зависимостта между имплантатния размер и стабилността на импланта - основно по отношение на първичната стабилност, но донякъде и на вторичната. Дължината на зъбния имплант е от значение, но много по-важен е имплантатният диаметър. Широките импланти са доста по-стабилни към действието на латерални сили - физиологични и патологични, тъй като опорната точка на въздействие върху периимплантатната кост е доста по-далеч от центъра на абатмънта и съответно има доста по-дълго съпротивително лостово рамо - червената отсечка на двата зъбни импланта. По отношение на дължината - еластичността на костта компенсира силите, които се опитват да отделят зъбния имплант от нея, така че рядко има смисъл от по-дълъг имплант от 13 - 14 милиметра. Поради това и повечето производители не предлагат по-дълги импланти. По-голямата повърхност на импланта обаче определено осигурява по-голяма площ за остеоинтеграция, поради което имплантатният размер до голяма степен оказва влияние и връху вторичната стабилност.
Вторичната имплантатна стабилност може да се дължи на специфичен механичен дизайн на имплантатната платформа. Някои по-стари имплантатни системи предлагат платформи с перфорация в областта на апекса - разчита се там да прорастне костна тъкан, която да осигури вторичната стабилност на зъбния имплант. Това се случва в действителност - апикалният отвор е разположен на голяма дълбочина, обграден е отвсякъде с костна тъкан и обикновено много скоро след имплантирането там се формира нова кост. Проблемът е че ако се наложи премахването на подобен имплант, е необходимо изборване на голямо количество здрава кост около вътрекостната платформа. След това се налага приложение на огромни сили върху импланта - въртящ момент от порадъка на 700 - 800 N/cm, за да се фрактурира костта, която е прорастнала в апикалното пространство.
Имплант на производителя Zimmer Biomet - въпреки усилената рекламна кампания и високата цена на подобни зъбни импланти недостатъкът на апикалния отвор е налице. В някои случаи при тежки периимплантити около 3/4 от костта по дължината на импланта е резорбирана и въпреки това неговото премахване е невъзможно без тежка оперативна интервенция. Поради това едва при последните имплантатни серии производителят се съобрази и премахна апикалния отвор.
Истинската вторична имплантатна стабилност обаче се дължи на остеоинтеграцията - прорастване на костна тъкан около микроретенции по имплантатната повърхност. На горната и на долната снимка са показани скениращи електронни микроскопии на остеобласти върху ецвана имплантатна повърхност. Това представлява процесът на остеоинтеграция, който процес осигурява трайно и стабилно задържане на зъбните импланти в костта на пациента. За съжаление при базалните импланти остеоинтеграция не настъпва и поради това те бавно, но сигурно губят своята сумарна стабилност. Според компании - производители на базални импланти при техния продукт не се развиват периимплантити, тъй като полираната имплантатна повърхност на базалните импланти не задържа храна и микроорганизми. Това твърдение е частично вярно - периимплантитът протича в действителност по-тежко при по-грапавите имплантатни повърхности. За съжаление обаче периимплантит се развива и при базалните импланти (поне според клиничните наблюдения на нашия екип), тъй като патогенезата на заболяването е твърде комплексна и се повлиява далеч не само от грапавините на имплантатната повърхност. Значение имат хигиенните навици на пациента с поставен зъбен имплант, състоянието и дебелината на периимплантатните меки тъкани, формата и начина на изработка на мостовете и короните върху импланта и разбира се, излишъците от цимент.
