Имплантологичният портал на България Базални импланти Имплантатна стабилност www.bg-dentist.com Имплантатни серии Хирургичен протокол
Комплекти за повдигане на синус
Аксесоари за имплантология
Имплантологични китове
Натоварване на имплантите
Имплантатна платформа
Зъбен имплант от серията IS1 - първите импланти Neobiotech, които започнаха да се поставят в България през 2011 година. Скоро след това производителят започна да предлага серията IS2, а през 2018 година - серията IS3. За съжаление през 2015 година компанията спря да предлага на клиентите си имплантите IS1; очаква се в бъдеще те да бъдат пуснати на пазара отново, но с имплантатна повърхност от типа SLA. Класическата серия IS1 имаше имплантатна повърхност тип RBM (resorbable blast media) - грапава повърхност, награпавена на пясъкоструен апарат, чиито зърна са от хидроксиапатит. При такъв метод на производство върху имплантатната повърхност остават следи от минералната субстанция, които впоследствие се резорбират и увеличават костната плътност около импланта - именно затова и повърхността се нарича resorbable blast media.
Д-р Йонг - Ку Хоо и д-р Венцеслав Ралев - познайте от три пъти кой от двамата е българин и кой - кореец! Имайте предвид че д-р Ралев е висок 176 см, така че следва да се изчисли ръстът на д-р Хоо, което на базата на тази единична снимка няма да бъде толкова трудна задача. Любимата научна разработка на д-р Хоо е натоварването на имплантите по всяко време (any time loading) - той обича да чете лекции именно на тази тема на международни научни семинари, въпреки че е въвел доста повече иновации в областта на направляваната костна регенерация и повдигането на пода на горночелюстния синус например.
Зъбен имплант от серията IS2 на Neobiotech. Тази серия все още е най-масово използвана от всички дентални лекари в света, които са решили да се доверят на Neobiotech в своята практика. Въведена е в практиката през 2011 година и е замислена като изцяло вътрекостен имплант, тъй като д-р Хоо е наясно с предимствата на bone level имплантите и винаги се стреми да предложи на клиентите на компанията си възможно най-добрия продукт. Същевременно обаче американската компания Bio Horizon въведе така наречения laser lock (лазерна ключалка) - това е иновативен подход, който включва обработка на имплантатната шийка с лазер, така че да може да се получи епително прикрепване. Това е от ключово значение - в момента, в който епителните клетки прорастнат и се разположат върху имплантатната повърхност, се възпрепятства всякаква инвазия на микроорганизми в дълбочина - известно е че епителът има покривна и защитна функция и защитава подлежащите тъкани от всички вредни въздействия на околната среда. Стремежът на производителите е имплантатната шийка да се награпави, но по начин, различен от награпавяването на имплантатната повърхност - чрез фрезоване на концентрични улеи, дълбочината и ширината на които са сходни с размера на епителните клетки. При експерименти върху животни е установено че по този начин се стимулира епителът да прораства върху тази повърхност - епителните клетки се разполагат в улеите и образуват концентрични кръгове около зъбния имплант. Това не се получава при гладка повърхност в областта на имплантатната шийка - например при зъбните импланти от серията ITI, които не получиха широко разпространение в България именно поради този свой недостатък.
Правилният начин за поставяне на зъбен имплант от серията IS2. Имплантатната резба се завинтва вътрекостно, като над нивото на костта се разполага фрезованата на струг имплантатна шийка - machined surface. Така меките тъкани образуват концентрични пръстени около шийката и се получава маргиналното запечатване, към което се стремят всички производители на зъбни импланти. Докато при Bio Horizon имплантатната шийка е обработена с лазер, то при Neobiotech тя е фрезована на струг - технологично доста по-евтин метода на изработка; не това обаче е целта на компанията - основната идея е да се избегнат патентни спорове с американския производител, тъй като технологията на Bio Horizon е уникална и е защитена с патенти в повечето страни на света. Поради това корейската компания използва друг технологичен способ за обработка на шийките - фрезоване на струг. За щастие по-късно се оказа че всъщност именно тази повърхност осигурява по-голям процент на епително прикрепване в сравнение с лазерно награпавената повърхност, което донякъде направи безсмислени патентите на Bio Horizon - експериментите с двата типа имплантатни шийки са извършени върху кучета и както всеки научен експеримент, могат да бъдат повтаряни с оглед валидизация на резултатите.
Самият начин на обработка на имплантатната шийка обаче остава на втори план. Възниква важен проблем - при възможността за маргинално запечатване тотално се елиминират предимствата на изцяло вътрекостния зъбен имплант. Имплантите на Bio Horizon са от типа tissue level, същите са и тези от серията IS2 на Neobiotech. В стремежа си да се хареса на всички д-р Хоо направи един компромис - намали височината на имплантатната шийка, като при серията IS2 тя е 0.5 мм. Според твърденията на производителя така се получава един вид хибриден зъбен имплант - нещо средно между тип bone level и tissue level имплантатна платформа. Според критиците на Neobiotech това е един посредствен резултат - нещо от типа "Нито риба, нито рак"; всичко това принуди д-р Хоо да разработи третата серия на имплантите от типа IS - IS3, при които проблемът с маргиналното запеатване е решен по един блестящ начин - улеите са разположени върху напречната компенсаторна част на имплантатната повърхност и така серията IS3 си е класически bone level зъбен имплант. В същото време маргиналното запечатване е осигурено, като подобна комбинация не се среща при нито една друга имплантатна система в света. Разбира се, въпрос на време е този подход да бъде копиран и доусъвършенстван от други производители, в което няма нищо нередно - именно в изучването на постиженията на другите и в използването им за база за нови иновации се изразява човешкият прогрес.
Фирменото лого (емблема) на Neobiotech. В своите каталози и презентации компанията винаги използва нюанси на розовия цвят. В това има известна доза симоволика, тъй като розовият цвят доминира в традиционните национални носии на Южна и Северна Корея - в крайна сметка комунистическият режим в Северна Корея съществува от по-малко от 70 години, за което време не са успели да се променят нито традициите, нито писмеността. Между другото, от 2009 година чучхе официално вече не е комунистическа идеология (а според режима - нещо уникално в световен мащаб и май наистина е така), но в лозунги, табели и други пропагандни материали също преобладава розовият цвят. Поради това и нашият екип е изградил уеб-сайт, който също използва при дизайна си голямо количество розови цветове в различни нюанси.
На всички семинари на компанията, а и на щандовете на изложението в Кьолн също преобладава розовият цвят - както се вижда и на снимката долу от семинара в Амстердам през 2011 година. Обслужващият персонал е винаги е облечен в тъмни костюми (което си е официалният дрескод за целия свят), но мъжете носят розови вратовръзки, а жените винаги имат най-малкото по един розов аксесоар към облеклото. Всички корейци имат по две лични имена; фамилното им име е едно и също, но имат лично име с корейски произход и задължително още едно с европейски произход (или с произход от региона, с който работят основно). Единствено д-р Хоо няма европейско име, а се представя като Йонг - което подобно на розовия цвят доказва че той си е консервативен традиционалист. Всички останали членове на екипа се представят винаги с европеидните си имена - Сеук Джьонг Хуанг например се именува като Адам Хуанг, а Доо Хан Джи - като Брайън Джи. Напоследък доста китайски компании също възприеха подобна тактика - единствено с цел служителите им да се възприемат много по-лесно от чужденците, макар че няма нещо необичайно да наречеш някого Сеук Джьонг по време на фирмено парти, особено след третия път или след първата изпита бира. По традиция и всеки чужденец, който работи с корейска или китайска компания, получава и едно допълнително традиционно местно име, но д-р Венцеслав Ралев все още няма такова. Единствено японците като строги традиционалисти и шовинисти не си измислят европейски имена - Джумпей Такушима си е Джумпей независимо в коя точна на света работи към момента.
Имплантологичен семинар в Амстердам - месец ноември 2011 година. Розови постери и розови банери
Концепцията CMI на д-р Йонг - Ку Хоо за задръжка на зъбните импланти в костта. Тази концепция не е нещо уникално или измислено от д-р Хоо - това е един чисто учебен модел, чрез който по-лесно се обясняват по време на лекции някои основни тенденции в трите области на вътрекостната имплантатна платформа. C означава crestal (шиечна или крестална фиксация), M - middle (средна) и I - inferior fixation (долна или апикална фиксация). Повече информация за основните типове фиксация прочетете тук... Поради това и първите зъбни импланти (от серията IS1),които бяха внесени в България, се наричаха CMI - implant. От трите зони безспорно най-важна е кресталната фиксация - при нейното осигуряване се получава траен и сигурен лечебен резултат за години напред във времето.
Сравнително нов продукт на Neobiotech - зъбен имплант от серията IS3. След всички иновации за повдигане на пода на горночелюстния синус, маргиналното запечатване и натоварването по всяко време нашият екип беше на мнение че д-р Хоо вече няма с какво да ни изненада. Оказа се че грешим... новият тип зъбен имплант се оказа нещо наистина креативно и иновативно! Това е единственият зъбен имплант в света, който е изцяло вътрекостен (тип bone level) и в същото време осигурява възможност за marginal sealing. Това е постигнато по един крайно елементарен начин, но както често се оказва, гениалните неща всъщност са доста опростени. Както стана въпрос по-горе, мекотъканната повърхност е разположена върху напречната хоризонтална част на импланта - и колкото по-шириок е един зъбен имплант, толкова по-голяма е площта за срастване на меките тъкани и съответно маргиналното запечатване е по-сигурно и по-трайно.
Триизмерна схема на зъбен имплант от серията IS3. Добре се вижда механизмът на маргиналното запечатване - съединителната тъкан и епителът се разполагат върху хоризонталната част и защитават подлежащата кост. Добре се вижда и коничната връзка между вътрекостната платформа и имплантатната надстройка.